Българската Социална Мрежа

Където и да си, българин бъди!

ПОСЛАНИЯТА НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА КЪМ ЕВРОПА

 ВИРТУАЛЕН ВИДЕО ТУР КУЛТУРНИ РЕСУРСИ Изследвания в областта на културните връзки и политики Европейска културна политика Международно културно сътрудничество на България виж пълния списък

ПОСЛАНИЯТА НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА КЪМ ЕВРОПА

 Програми :: История и междукултурен диалог 13/06/2008 „Посланияао на кирилицата” на проф. Аксиния Джурова е издание на ДКИ, отпечатано на пет езика.Текстът предлага задълбочен поглед към върховия принос на кирилското писмо за разнообразното и многопластово културно наследство на Стария континент. "За културната идентичност на Европа, която винаги е била над политиката и икономиката, влизането на България в Европейския съюз с нейните кирилски букви е акт, съпоставим със съдбоносните събития, станали преди повече от 1000 години на континента. Появата и утвърждаването през IX в. в рамките на младото Българско царство на новата славянска азбука – кирилицата и създаването на национална книжнина на славянски, респективно, старобългарски език, носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната идея за равнопоставеност с останалите народи. Тази идея е осмислила съществуването на най-голямата етническа група, определила в следващите векове съдбата на европейския континент. Славянските народи придобиват правото да славят Бога на собствения си език, подобно на гръко- и латиноезичните народи. Успехът на това послание тогава е зависел от далновидността на българския държавник – княз Борис. Този, който приема в своята столица Плиска и по-късно – Преслав претърпелите крах ученици на Кирил и Методий във Велика Моравия и така спасява от забрава и унищожение просветителската им мисия сред славяните. За осъществяването на този ход на българския княз Борис спомагат и самите исторически обстоятелства – опитът на славяни и прабългари, установили се на Балканите още през V-VI в., да приспособят гръцката азбука към особеностите на славянската реч и близостта на славянските езици. Близост, която по-късно позволява създаденият в България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да се превърнат в общ фонд за всички славянски народи." Проф. д-р Аксиния Джурова По-долу можете да изтеглите "Посланията на кирилицата" на български, руски, испански, немски, френски, японски и английски език.

ДОКУМЕНТИ deutsch.pdf - bulgarian.pdf - french.pdf - russian.pdf - spanish.pdf - cyrilics eng.pdf - cyrilicsl-japan.pdf -

Следваща 7 страница

За културната идентичност на Европа, която винаги
е била над политиката и икономиката, влизането на България в
Европейския съюз с нейните кирилски букви е акт, съпоставим със
съдбоносните събития, станали преди повече от 1000 години на
континента. Появата и утвърждаването през IX в. в рамките на младото
Българско царство на новата славянска азбука – кирилицата и създаването
на национална книжнина на славянски, респективно, старобългарски език,
носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната
идея за равнопоставеност с останалите народи. Тази идея е осмислила
съществуването на най-голямата етническа група, определила в
следващите векове съдбата на европейския континент. Славянските
народи придобиват правото да славят Бога на собствения си език, подобно
на гръко- и латиноезичните народи. Успехът на това послание тогава е
зависел от далновидността на българския държавник – княз Б о р и с. Този,
който приема в своята столица Плиска и по-късно – Преслав
претърпелите крах ученици на К и р и л и Ме т о д и й във Велика Моравия и
така спасява от забрава и унищожение просветителската им мисия сред
славяните. За осъществяването на този ход на българския княз Борис
спомагат и самите исторически обстоятелства – опитът на славяни и
прабългари, установили се на Балканите още през V–VI в., да приспособят
гръцката азбука към особеностите на славянската реч и близостта на
славянските езици. Близост, която по-късно позволява създаденият в
България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да

България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да се
превърнат в общ фонд за всички славянски народи.
Но да се върнем малко назад в онзи бурен и изпълнен с борба за сфери
на църковно влияние IX век. Корените на културата на славянска Европа не са различни от тези на стария континент – Гърция и Рим. Ако се върнем още по-назад, към прародината на номадските племена, образували по-късно славянските държави, то към европейските корени би трябвало да прибавим и културата на евразийските степи. Така сблъсъкът, сливането и взаимопроникването между различните културни традиции се явяват решаващи за културата на славянска Европа. 

.

Покръстване на българите  Манасиева летопис за 7 стр

8 стр. тук Св. Седмочисленици

.

постепенно изчезва арианската ерес, утвърждава се хегемонията на
латинското християнство – латинизират се франките и се създава
империята на Карл Велики (962 г.). Навлизането на германските народи в
цивилизацията на западния свят не успява да наруши до XII в. баланса
между латинската и гръцката общност в полза на последната.
Германският бунт на протестантството е едва след пет века.
В началото на второто хилядолетие от нашата ера се оформя
окончателно най-голямата етно-културна общност, обединена и от един
език, която застрашава нарушаването на двойствената европейска
християнска система – славянската (Slavia Orthodoxa, наречена така преди
няколко десетилетия от италианския учен Р и к а р д о Пи к и о). С течение на
вековете тя обхваща територии, започващи от гръцките земи до най-
източните предели на европейския цивилизован свят. В този смисъл не
бива да се забравя създаването на една църква и едно вероизповедание на
славянски език именно по времето на Първото българско царство, както и
разцветът в него на една литература и език, различни от гръцките и
латинските. Това става след приобщаването на българското население към
християнството през 863–64 г. при царуването на княз Б о р и с. Неговите
успешни войни водят до значителни териториални разширения, в
резултат на което Българската държава се оказва разделена между два
църковни диоцеза – Константинополски и Римски. Изключителен дипломат, съумял да балансира между интересите на Рим и Константинопол

.

10 стр текст  и 


Синайски евхологи

.

българският княз успява да принуди
двете църковни институции да
направят взаимни отстъпки, които
в последствие се оказват от голямо
значение за диоцеза и статута на
новообразуваната българска архи-
епископия, която остава в лоното на
Православието и в тясната орбита
на Константинопол. От този мо-
мент нататък българската държава
поема пътя на възприемане и
адаптиране на византийския модел
на държавност, политика, култура и
един от основните инструменти за
тази адаптация става гръцкото
унциално писмо, тъй като славяните
и прабългарите, когато се появяват
на Балканския полуостров, не
донасят собствена писмена култура.
Известно е, че са си служили с примитивни руни – черти и резки, с които
по думите на Черноризец Храбър, старобългарски писател от Х в., са
„пишели и смятали, бидейки езичници“. Така ако до 864–65 г. гръцкото
унциално писмо е присъствало предимно в старобългарската епиграфика, в
канцеларията на прабългарските владетели и сред гръцкото християнско
население, то от 870 г. нататък то навлиза и чрез богослужебните
ръкописи, внесени от Византия в България за църковна употреба.
Запазените по българските земи каменни надписи, написани на
гръцки език, свидетелстват за трайното установяване на писмената
традиция на византийското унциално писмо. То се свързва с
християнството и се възприема като свещено писмо, докато на Балканите
не се отваря нова страница – създаването на славянската азбука от
византийските мисионери – светите братя К и р и л и Ме т о д и й. Тя е опит
да се овладеят огромните маси славянски племена, които като мощна
вълна заливат не само Балканския полуостров, но и Централна Европа

.

12 стр и илюстрация Битолски триод

.

достигайки на запад до Адриатика,
на юг – почти до линията Солун–
Епир.
С приемането на християн-
ството през 863/64 г. българската
държава е изправена пред ново
предизвикателство – новата
религия остава неразбираема.
Нито гръцкият, разпространяван
от византийските духовници,
дошли в страната, след като
Борис приема кръщение от
Константинополския патриарх, нито латинския, проповядван от малката
група прелати начело с Фо р м о з а По р т у е н с к и, по-късно папа на Римо-
католическата църква, който пребивава в България от 866 до 869 г.,
успяват да обединят разнородното население на Първото българско
царство. Става ясно, че новопокръстената държава трябва да търси свой
език и писменост, които на практика да я приобщят към голямото
семейство на християнските народи. По това време във Византия вече се
разработва политиката на културна и духовна експанзия, която е целяла
да приобщи огромните територии, населени със славяни, като им даде
възможност за извършване на богослужение на роден език, но при
признаване върховенството на патриарха и приобщаване към неговия
църковен диоцез. За многоетническата и многоезична империя като
Византия това не е новост. Използването на т.нар. мисионерски азбуки и
езици вече е апробирано сред арменските и грузинските провинции. През
398 г. библията е преведена на езика на готите от епископ Вулфила в
създадената тогава на територията на североизточна България
конфедератна държава на остготите. Всички тези опити са давали
положителен резултат за експанзионистичните амбиции на империята,
поради което през IX в. патриарх Фотий наново мотивира създаването на
азбука за славянските народи и приобщаването им към диоцеза на
Константинопол. Така стигаме до мисионерската азбука на К и р и л и
Ме т о д и й.

.

14 стр и ... + Ватикански документ

.

На двамата братя, родом от Солун, който през IX в. е един град със
смесено гръцкоговорящо и славяноезично население и е един от важните
културни центрове на Византия, се пада честта да създадат писменост на
славяните. От най-ранна възраст те са познавали и гръцкия език, и езика
на местните славяни, т. е. солунското наречие. Високото образование и
афинитетът към филологията осигуряват на по-малкия брат К о н с т а н т и н
блестяща кариера във византийския двор. Родствените връзки на
семейството му с логотета Т е о к т и с т, регент на малолетния византийски
император Ми х а и л III, позволяват на Фи л о с о ф а бързо да се издигне и да
участва в две мисии – при сарацините, т. е. арабите и при хазарите, във
византийския Херсонес. Така той не само защитава християнството, но и
обогатява собствените си познания за езиците по периферията: еврейски,
самаритански, сирийски, видял е дори образци от старата руническа
писменост на варягите. Но делото на живота на двамата остава
създаването на славянската азбука. Така в средата на IX в. на Балканите се
появява нова писмена традиция – славянската. Двамата братя най-напред
създават глаголицата, с която извършват първите преводи на светите
книги на говоримия от славяните език. Изпратени във Велика Моравия при
тамошния княз Р о с т и с л а в, те полагат основите на богослужение на
славянски език, а по-късно, след прения с латинското духовенство и с
благословията на папата, славянските книги са тържествено осветени в

.

15 стр и Лондонското евенгелие + Конст. и Елена

.

Рим, в църквата Санта Мария Маджоре.
На К о н с т а н т и н К и р и л се пада мисията да замени тленността на
устната традиция при славяните с букви, запечатващи истината и така
да се пребори с един анахронизъм, наложен векове преди него на европейския
континент, обричащ го на застой и консерватизъм – догматът на
триезичието.
В дългия и мъченически път на своята апостолска мисия Константин
К и р и л трябва да опровергае написаното от испанския епископ Ис и д о р
С е в и л с к и (570–636) в неговите Етимологии (книга IX) „три са свещените
езици – еврейски, гръцки и латински, които най-много блестят по цялата
земя. На тези три езика Пи л а т е заповядал да бъде надписът на Господния
кръст“. Т. е. да се пребори с наложеното становище, че християнската
книжнина и богослужение може да се извършва само на тези три езика.
Сирийци, копти, етиопци, арменци, грузинци са създали писменост на своя
собствен език преди VI в., когато написаното от Ис и д о р С е в и л с к и е
неприкосновен постулат.
Всъщност това е най-голямото послание на Кириловото дело –
посланието за равнопоставеност с останалите народи да славят Бога чрез
собствения си език. Неговите думи са актуални и до днес:
И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като
позволявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?
А к с и н и я Д ж у р о в а (15) Посланията на кирилицата
Лондонско евангелиеСпечелената битка срещу
триезичието отваря пътя за
създаването на трети след гръцкия
и латинския и четвърти след
еврейския класически език за Нова
Европа през IX–X в. Език, който ще
изпълнява функциите на наднацио-
нален международен език и книж-
нина (Р . Пи к и о).
И така отново стигаме до
превръщането на тяхното дело в
реалност, станало факт, благода-
рение именно на далновидността на
българския княз Б о р и с. След неу-
спеха на Кирило-Методиевата ми-
сия при западните славяни (Вели-
коморавия и Панония), т. е. след
смъртта на М е т о д и й на 6 април
885 г., учениците на двамата сла-
вянски първоапостоли обръщат своя поглед и намират приют в едно от
най-древните славянски държавни обединения – България. При княз Б о р и с
Ми х а и л (852–889) и цар С и м е о н (893–925) учениците имат благоприятна
среда и условия за работа, тъй като „България им е дала спокойствие“ и
„...жадувала за такива мъже“, според византийския писател Т е о ф и л а к т
Б ъ л г а р с к и (Охридски). Така, приемайки учениците на К и р и л и Ме т о д и й,
България става продължител на делото на К и р и л и Ме т о д и й и родина на
славянската писменост. Защо тогава, въпреки респекта на учениците на
Кирил и Ме т о д и й към техните учители и към тяхното дело – създаването
на глаголицата – първата славянска азбука, която и до днес се счита за
едно от най-големите филологически открития на континента, в
България се създава втора славянска азбука – кирилицата, тази, която ще
стане азбуката на славяните и ще влезе днес като една от трите азбуки
в Европейската общност? Защо, след като глаголическото писмо е


Енинско четириевангелие
А к с и н и я Д ж у р о в а (16) Посланията на кирилицата

.

Поредица от снимки

.

почти без изключение, само кирилското писмо (виж например
Остромировото и Мстиславово евангелие, и сръбското Мирославово
евангелие от XI–XII в.). Всички тези данни в съвкупността си сочат
Преслав като най-вероятния център, където се създава и оформя кири-
лицата. Това става вероятно през 893 г., когато на Църковния събор в
Преслав официално се въвежда славянския език, а езотеричната глаголица,
напомняща коптския или етиопски тип писмо, бива изместена.
Редица историци на европейската цивилизация, като проф. Р и к а р д о
Пи к и о например, отбелязват в своите изследвания, че произходът на
съвременна Европа твърде често се търси в по-късни епохи, или само в
латино-германския Запад. Така се пренебрегва жизнената важност на
славянския православен свят в епохата от преди Реформацията, преди
Контрареформацията и от времето на създаването на общоруската дър-
жава под егидата на Москва. (Мястото на старобългарската литература
в културата на Средновековна Европа, Литературна мисъл, 1981, 20).
Проф. А р н о л д Т о й н б и отнася създаването на азбука и писменост на
роден език в България към „проблясъците на творческия гений на
православното общество“, а България определи като „втори център“ (след
Византия) на православната цивилизация (A. Toynbee, A Study of History,
London 1972, 185). Според него, ако К и р и л и Ме т о д и й не бяха от Солун, а от
Константинопол например, независимо от високата ерудираност за
времето си, те не биха стигнали до идеите да се създаде азбука за
многообразния славянски народ (A. Toynbee, Constantin Porphyrogenetus, London 1973, 519), т. е. тяхната мисионерска дейност не би била така силна.
Известният френски историк А л ф р е д Р а м б о сравнява сина на княз
Борис –българския цар Симеон, известен със своето покровителство към
книжнината, с Карл Велики: „С и м е о н бе К а р л В е л и к и (Шарлеман) за Бъл-
гария, по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него,
защото положи основите на една национална литература”. (A. Ranbaud,
L’Empire grec au Xe siècle, Paris 1870, p. 331 – Histoire du développement cutlurel
et scientifique de l’humanité, III, Paris 1969, p. 166.).
Според А . Т о й н б и: мисията на България в бъдещето е „мост“,
„транслатор“, „посредник“ на християнската култура за славяните. Така в
резултат на културното посредничество на България се оформя и
третият център на православната култура, „последен и вероятно най-

.

24 стр и снимка Кирилица наоколо глаголица

.

велик творчески акт на православната цивилизация – Русия“ (A. Toynbee, A
Study of History, II, р. 80; V, p. 290).
Като последица от спасяването на кирилометодиевото дело и на
учениците му, от запазване на славянската писменост и създаване на
висока литература на славяните, Златният век на българския цар С и м е о н
се сравнява с такива явления, като Византийския хуманизъм, Каролингския
ренесанс и Мюсюлманското възраждане, но се отличава от тях по пре-
даването на византийската цивилизация на останалите славяни, извър-
шено първоначално в България, посредством една мисионерска дейност и
силна връзка учители-последователи.
Според А . Д в о р н и к, използвайки универсализма и стремежа за
всевластие на Римската църква, Борис успява да получи самостоятелност
на българската църква, а чрез приемането на учениците на К и р и л и Методий
в България – да превърне страната в родина, „люлка на славянската кул-
тура.“ Така той постига нещо изключително важно – вътрешно духовно
единство в държавата, основано върху връзката между език и вяра и
послание към единство за останалите славянски народи на базата на
езиковата им общност.
И ако се върнем пак към основната тема на нашия доклад за
посланието на кирилицата, би трябвало да повторим отново, че то е в
идеята за равнопоставеността на всички народи. И това е така, защото
от гледна точка на установената тогава доктрина К и р и л и Ме т о д и й са се
отнасяли към своята дейност като към апостолска, като дълг и
необходимост. В този пункт запазените славянски, гръцки и латински
документи се опират на учението на апостол Па в е л: „Бог иска всички хора
да се спасят от духовната и материалната безсловесност, а пътят за
спасението е указаният от Бога, посредством вдъхновената дейност на
църквата – императорската власт, както и намесата на благодатта.“
Пътят на спасението на езичниците е минавал през църквата и книгата.
Римската и гръцката държави, в качеството на първи, на които е дадена
вяра на откровението, са си запазили и правото на наставници на
останалите новопостъпващи в лоното на християнството народи. Така
във връзка с концепцията за „свещените държави“ се развива и доктрината
за „свещените езици“, към които освен латинския и гръцкият е бил
прибавен и еврейският, като изконен език, който осъществява връзката

.

26 + Писменица 1847

.

славянския език през IХ в., възприеман като еднородна езикова същност, не
отразява ли типични за латинското християнство традиции? Добре
познат факт е, че Римската църква, подобно на византийската, е
поддържала употребата на народните говори, но не за литургичните
тайнства, т. е. съществувало е разграничение, коя част от службата да се
чете на латински и коя на народния (или т. нар. „вулгарен“) език. Езико-
вият проблем сред латинското християнство е от особено значение през
VIII–IX в. и отношението му към него е демонстрирано в разрешението на
К о н с т а н т и н–К и р и л от папа А д р и а н да проповядва на славянски в Рим.
Този акт не е случаен. Той е резултат от голямата цел на Латинската
църква да ръководи зараждащите се романски и германски говори, както и
славянските. Поощренията обаче са били само до проповедническата, т.е.
до мисионерската дейност, но те не са се разпростирали върху
литургичните тайнства. До идването на учениците на К и р и л и Ме т о д и й
в България, след смъртта на Ме т о д и й в 885 г., близо двадесет години от
своето съществуване славянският език е бил с правата на съществуване на
„апостолски диалект“. Така той е бил узаконен в латино-германския свят.
В България този език се превръща вече в официален литургичен и
литературен език. Смяната на азбуката – на странната глаголица с
близкото по конфигурация до гръцкия унциал кирилско писмо, вече
свидетелства за тази езикова реформа, която го отдалечава от
позволената от Римската църква. В Преславското и Охридското
книжовно средище – нормативните центрове на Първата българска дър-
жава – старобългарските книжовници не са били ограничавани в употре-
бата на славянския език при литургичните тайнства. Те е трябвало да
създадат и създават богослужебна и оригинална литература с високи
достойнства, предназначена и за народа, и за църковните и държавните
сановници. Така де факто, става узаконяването на четвърти – славянския
език като „свещен“. През IХ в., със създадената от учениците на К и р и л и
Ме т о д и й кирилска азбука, в столицата на Първото българско царство, е
заложено голямото послание за приобщаване към голямото семейство на
християнските народи и за заемане на равноправно място сред тях. Факт,
станал възможен и чрез създадения именно в България основен книжовен
корпус, изиграл парадигматична роля, освен за останалите славянски
народи, но и приравнил я с духовните постижения на европейския
континент. Затова не случайно България се превръща и се нарича родина на

.

До 28 стр. само текст

.

втората славянска азбука – кирилицата и на славянската писменост.
През IХ в. разпространението на славянската писменост бележи
границите на славяно-византийския свят, а днес България, влизайки в
Европа със своята кирилска азбука се вписва в разтеглените културни
граници на Европа като континент с много държави и с три основни
азбуки – латинската, гръцката и българската кирилица.
И ако в заключение си зададем въпроса какво е за нас Европа,
вероятно отговорът ще бъде: това е старият континент, пресечен с
множество граници, но неговото специфично многообразие, привлекател-
ният образ, който Европа е създала през вековете до днес е гръко-римската
античност, християнската култура и трите основни азбуки, чрез които
това наследство е носило и носи своята памет – латинската, гръцката и
кирилицата.
А к с и н и я Д ж у р о в а (30) Посланията на кирилицата
Посланията на кирилицата.
Проф. д-р А к с и н и я Д ж у р о в а
Първо издание на
Държавен културен институт
към Министъра на външните работи
на Република България.
2008
Всички права запазени
Графичен дизайн К и р и л Г о г о в
Предпечат „Арс милениум МММ“
Типография
основен шрифт Виол –
авторски шрифт на
В а с и л и О л г а Йо н ч е в и, 1985
Формат 1/8 от 60х84 см.
Обем 3,5 печатни коли.
Тираж 500 броя
Отпечатано
в печатница „Дедракс“, България
ISBN 978-954-91824-6-0

.

Визитка, потърси снимка на Аксиния Джурова 

.

А к с и н и я Д ж у р о в а
е редовен професор по
Средновековно изкуство
в СУ „Св. Климент Охридски“
(от 1984 г.) и Директор на
Центъра за славяно-византийски
проучвания „Иван Дуйчев“
към СУ „Св. Климент Охридски“
(от 1986 г. до днес).
Doctor Honoris Causa на
Университета Сока в Токио (2006); Чуждестранен член
на Сръбската академия на науките и изкуствата (2006).
Член на: Изпълнителния комитет на Международната асоциация
на изкуствоведите (AICA) в Париж (1984–1996); Изпълнителния
комитет на Интер-университетския център за следдипломна
квалификация в Дубровник (1987–1996); Вице-президент на МАИРСК,
1986–1996; Генерален секретар на МАИРСК, ЮНЕСКО (1997–2000);
и член на бордовете: на директорите на Хилендарската стая
в Университета в Кълъмбъс, Охайо (1998); на Библиографския
Институт във Вашингтон (1999); на Центъра за Балкански
изследвания към Университета Ка’Фоскари във Венеция (2005);
на Редколегията на изданията на: Харвардския институт
по украински изследвания (1989-2007); Археографски прилози (2004);
Scripta. An International Journal of Paleography and Codicology
в Университета в Бари (2006) ; Byzantinoslavica, Prague (2006);
Консултант на Изследователския борд на съветниците
към Американския биографски институт, Северна Каролина (2002).
Гост-професор: Ватикана, 1978 – в Школата по Палеография
и дипломатика към Секретния архив на Ватикана; Япония, 1981 –
в Токийския университет; САЩ – в Йейлския университет, 1989;
Франция – в C.N.R.S., Сорбоната, Париж, 1992; Израел, 1992 –
в Университета в Ерусалим; Италия, 1993 – в Университета
в Неапол и в Пиза; Италия – Венеция 1995, 1997,
2005 – Университета Ка’Фоскари.
Автор на над 30 монографии по средновековно и съвременно
изкуство.
Il Vangelo Assemani, monumento paleobulgaro glagoliticо del X secolo
(studio artistico storico). Introduzione : prof. Ivan Dujčev. I, II, Sofia, 1981
(con V. Ivanova-Mavrodinova).
Хиляда години българска ръкописна книга. Орнамент и миниатюра.
София, септември, 1981.
Томичов псалтир. Библиофилско монографично издание в два тома,
Monumenta Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europaensia, VII, Sofia, 1990.
Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията
му сред славяните. Introduction à la codicologie slave. Le codex byzantin
et sa réception chez les Slaves. Sofia, 1997. Studia Slavico-Byzantina
et Mediaevalia Europaensia, vol. VII. Sofia, 1997.
Byzantinische Miniaturen. Schätze der Buchmalerei vom 4. bis 19. Jahrhundert.
Mit einem Vorwortzur deutschen Übersetzung von Peter Schreiner.
Schnell + Stiener, Regensburg, 2002.
Украсата на Ватиканския палимпсест Vat. gr. 2502. L’Enluminure du
palimpseste cyrillique du Vatican Vat. gr. 2502, Sofia 2002.
Répertoire des manuscrits grecs enluminés (IXe–Xe siècles). Centre Ivan Dujčev,
Université de Sofia «St. Clément d’Ohrid». Vol. I. Sofia, 2006
В света на ръкописите, София 2007.
Constantine Manasses, Synopsis Chroniki. Codex Vaticano Slavo 2, 1344–45,

Значка

Зареждане…

Варна - европейска столица на културата


 Варна има всички предпоставки да бъде европейска столица на културата през 2019 - a".
изложбата в Истанбул на варненското архитектурно наследство

 ************************ *

.

.

Фондацията Достойни българи

развива многостранна дейност: изграждане на паметници, подпомагане на музеи, издаване на книги за опознаване  делата на

родолюбивите българи... И още 

.

*************************

.

ОБЕЩАВАЩИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ОПЕРА - ВАРНА 

Представители на фондация Международни Оперни Продукции се срещнаха през уикенда с директора на Театрално-музикален продуцентски център във Варна, Даниела Димова. Делегацията от 11 директори на водещи холандски и белгийски театри, водена от президента на фондацията, Бас Шондерворд, избира за пръв път дестинацията България и Варна за ежегодната си импресарска визита в различни страни по света

И още 

.

*********************

.

КОЙ Е НАЙ-ДОБЪР ГРАД ЗА ЖИВЕЕНЕ?

Бургас е най-добрият град за живеене в България за 2010 година. Класацията се подрежда за четвърта поредна година и е съвместна инициатива на "Дарик радио" и "24 часа". Варна и Благоевград получиха най-голям подкрепа в интернет. Те се наредиха на второ и трето място в общата класацията на градовете.
Този път в проучването са включени 27 града, оценявани са по 25 критерия. Отличия получиха и още три града - Смолян за "Зелен град", Велико Търново за най-красив град и София за "Бизнес град" на годината.

Предишните две години за най-добър град за живеене беше обявен Варна.

********************************

 

.

Галерия „Кавалет” изложба
СТОИМЕН СТОИЛОВ -
ПОСЛАНИК НА НЕПРЕХОДНАТА ДУХОВНОСТ
Своеобразна корона в лятната програма на галерия „Кавалет” е изложбата на художника Стоимен Стоилов:Стоилов:2-10 август. Откриване:понеделник, в 18.30
Продължи:
В рубриката Живопис ще откриете поредица картини на големия наш хусожник Стоимен Стоилов.
Продължи

 

Нови издания

.

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ПРОГОВОРИ В СПИСАНИЕ "ЗНАЦИ"

.

.

Специалният брой на списание „Знаци” е  посветен на 130 – годишнина на неподражаемия майстор на разказа Йордан Йовков.
Това изящно по дух и стил литературно издание блести в колието на бъдащата столица на културата през 2019 година.
Главната редактор на „Знаци” поетесата Елка Няголова -с присъщото си великодушие - предостави на всички българи по света линкове за бърза връзка към изданието.
Приятно четене!

.
*************************
.
Книга откровение
"СПРИ,ПОСЕДНИ,

ПОСЛУШАЙ"

 .

.

На 29 октомври от 18.30 часа ще се състои представянето на книгата на варненската авторка д-р Мая Брукнер „Спри, поседни, послушай”. Адресът е: бул. „Приморски” 39, в новоучредения клуб на варненските творци „Атлантис"
И още

 

*************************

.

БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ В ОБЩОГРЪЦКА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА

 .

Под егидата на Дружеството за изкуство и наука към UNESCO-Гърция  и под егидата на кметство Калитеа на 26.02.2011г. в ΖΑΠΠΕΙΟ ΜΕΓΑΡΟ беше открита Общогръцка художествена изложба,в която взеха участие и художниците Светослав Павлов и Надя Коритарова.50% от приходите от изложбата ще бъдат дарени на дружество „Любов и надежда „ за деца с увреждания в ΚΟΡΩΠΙ.Изложбата беше посетена и от много българи, членове на UNESCO… 

Емилия Трифонова

Наш кореспондент

Продължи
.
**************************

© 2014   Created by Николай Увалиев- журн., писател.   Представено от

Идентификационни табелки  |  Докладвай проблем  |  Условия на обслужване

Web Analytics