Българската Социална Мрежа

Където и да си, българин бъди!

ПЕЧАТИ НА БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ И ДУХОВНИЦИ И ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

.

Държавният печат на Република България
                е един от символите на нацията и поставен върху официален документ изразява ангажимента, независимостта и суверенитета на българския народ и държава.                            
                                                       
Държавният печат на Република България има кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга е написано "Република България", а в долната половина - "държавен печат". 

 Държавният печат може да бъде восъчен релефен печат, който се полага върху червен восък, и сух релефен печат. Случаите, в които се използва съответният по вид печат, се уреждат със закон. 

Държавният печат на Република България се пази от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, на когото в това му качество се дава названието "пазител на държавния печат". Той го полага върху приетите закони на Народното събрание, върху указите на Президента, върху документи за ратификация, утвърждаване или присъединяване на България към международен договор.
                .         
         
.
                 Пазителка на държавния печат-министърът на правсъдието на Република България Зинаида Златанова                    
ПЕЧАТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ, ДУХОВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ
.
 
Печатите на български царе са едни от най-важните културно-исторически паметници. Те имат не само национално, но и световно значение, особено оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство.

Моливдовул на княз Борис І - Михаил, моливдовулите на цар Симеон І –  на цар Петър І, оловната пластинка отпечатък от матрица за направа на моливдовули на Георги - чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство и за българската средновековна история.

Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече всред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Прабългарите са полагали своите покойни владетели в специално подготвена яма със странична ниша. Нишата покривали с каменни плочи,  или  дърво. Там се поставят неговите символи и съд с жертвена храна. Има и погребения с любимите им кучета и коне. Прабългарите са полагали своите покойни владетели в специално подготвена яма със странична ниша. Нишата покривали с каменни плочи,  или  дърво. Там се поставят неговите символи и съд с жертвена храна. Има и погребения с любимите им кучета и коне.

.

 Пръстен-печат на цар Калоян

Цар Калоян антропологична възтановка

В началото на октомври 1972 г. археологът н.с. Въло Въллов открива гроб в северната галерия на църквата "Св. 40 мъченици"Този гроб се превръща в сензация.

Погребаният е мъж с необикновените за времето си 189 см ръст. Под лакътните кости на лявата ръка има пръстен. Пръстенът е златен, от почти чиста проба – 23,7 карата. Тежи 61,1 гр. Принадлежи към т.нар. пръстени-печати, много разпространени през Средновековието. Върху плочката на пръстена е изобразено животно в хералдична поза и има гравиран надпис в негатив – Калоянов пръстен. Според различните изследователи животното е различно. Някои виждат в него лъв, други - пантера, трети - барс. Няколко дни след разкриването на уникалната находка антрополозите са установили, че погребаният мъж е бил на около 40 г., че е със славянски черти и произхожда от северноевропейска раса.

.


Печати на българските владетели княз Борис І (852-889) и цар Симеон І (893-927), цар Петър І (927-970) . НИМ


Печат на княз Борис 864-889, с изображение на Дева Мария и надпис на гръцки език: "Богородице, помагай на Михаил, княз на българите", а на предната страна с Исус и "Господи, помагай на Михаил, княз на българите ". НИМ


Печат на цар Симеон (911-927). НИМ


Печат на "Георги, архиепископ на България". НИМ


Печат на цар Иван Асен II (1218-1241). Мелник. НИМ


Печат на цар Иван Александър (1331-1371), сребро. НИМ


Личен печат на Неофит Рилски. Месинг. НИМ

.


Лични печати на Орчо Войвода и Тонка Обретенова. НИМ


"Управление на началника на жандармерията на Княжеството". НВИМ

 


Личен печат на Добри Чинтулов, посребрен. НИМ


Личен печат на Георги Чалъков и орден "Меджидие". НИМ


Личен печат на Найден Геров. Месинг. НИМ


Печат - "Главен военен прокурор". НВИМ

.

Златен медальон с изображение на канас увиги Омортаг: IX –ти век, намерен във Велико Търново. Вероятно произведен в Плиска. Князът е с корона и държи в дясната си ръка жезъл, на върха на който стои кръст. Над главата на кана е поставен надпис с гръцки букви на езика на прабългарите - САNЕS VВНГI ОМОРТАГ. Встрани от лицето на владетеля, надолу, падат буйни дълги чупливи коси. Антропологичният тип на владетеля е европеид.

 .

.

.

.

.

.

.

.

Източник:
Национален исторически музей
.

© 2014   Created by Николай Увалиев- журн., писател.   Представено от

Идентификационни табелки  |  Докладвай проблем  |  Условия на обслужване

Web Analytics