Българската Социална Мрежа

Където и да си, българин бъди!

Кратък разказ за едно бягство към себе си

.
Писателят-дисидент Димитър Бочев работи като извънщатен сътрудник на “Дойче веле”. От 1975-а е програмен редактор в българската секция на радио “Free Europe/Liberti” в Мюнхен, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма “Контакти” – трибуна на български писатели и интелектуалци. През 1976 г. в задочен процес, инспириран от ДС, е осъден на 10 години затвор. През 1992-ра Върховният съд отменя присъдата.

Димитър Бочев е приятел и съмишленик на Желю Желев, на покойния културтрегер Петър Увалиев, на видния философ-емигрант Асен Игнатов и на писателя, жертва на “българския чадър”, Георги Марков.
.
“Има една много хубава приказка на Оскар Уайлд – разказва специално за “Женски Тайни” писателят. - Той казва така – с времето тялото застарява. Това е трагедията на живота. С времето душата се подмладява. Това е комедията на живота. В момента аз живея в тази трагикомедия. Как да ти кажа – въпросът не е даже в тези арести и преследвания, на които съм бил подложен. Сигурно много други хора са се държали далеч по-геройски от мен. Ни най-малко не се изживявам като мъченик, като герой, като дисидент. А като човек, който следва пътя си. За пръв път ме арестуваха като бях на 22, прибраха ме, защото мислих на глас. Като влязох университета, Философско-исторческият факултет, който по онова време беше като идеологически бастион на БКП, беше разделен на два лагера – на свободомислещи и догматици от старата сталинска гвардия. Лагерът на свободомислещите беше оглавен от Асен Игнатов и Желю Желев. Животът ми се стече така, че двамата ми станаха най-близките приятели. После с Асен рамо до рамо избягахме на Запад, а Желю остана тук. Но заедно живяхме с Желю, заедно ни арестуваха, изпращаха ни по етапен ред. Него във Веселиново – Шуменско, мен за Силистра. Наричаше се въдворяване по местожителство. Двамата нямахме правото да идваме в София и като съм идвал тук, съм го правил нелегално. Но не това е най-същественото. Най-същественото е, че съм вървял след себе си. Въпреки че платих прекалено висока цена за неконюнктурното си поведение, сега се радвам за това. С времето осъзнах, че същественото не се купува. Човек може да си купи кола, къщи, любовница. Човек не може да си купи здраве, любов, не може да си купи ей тази пролет, на която ние двамата се радваме от моята мансарда.”

- Големият писател Греъм Грийн е молил Тодор Живков и Любомир Левчев да се позволи на родителите ви да ви видят в България. Защо Левчев не ви помогна? 
- Докато аз бях на Запад, където работих (в началото в радио Германия, след това в Свободна Европа) на родителите ми не им даваха дълги години наред задгранични паспорти. Борех се да имат право да ми гостуват в Германия, тъй като аз не можех да дойда в България. Тогава се обърнах към западната общественост, към видни политици, културтрегери, писатели. Родителите ми не само че не ги пущаха при мен, а бяха подложени на един неописуем терор в България. Бяха уволнени от работа, пенсиите им бяха спрени и т.н. И между писателите, към които се обърнах, беше и Греъм Грийн. Грийн писа многократно на Левчев, на Георги Джарагов, на Павел Матев, на Тодор Живков, на отговорни писатели и партийни функционери. Написа молбата в името на европейските хуманитарни и хуманистични традиции да се застъпят за близките ми. Левчев нищо не направи. Всичко това аз разказах на страниците на сп. “Летописи”, чийто главен редактор беше моят приятел Тончо Жечев. Публикувах писмата на Грем Грийн до Левчев и Павел Матев. Левчев беше много раздразнен. Защото от писмата се виждаше, как Греъм Грийн го молеше да се застъпи като функционер на режима: Позволете на родителите му да го видят, направете го в името на онази сила, която ни е изправила от четири на два крака. Левчев така и нищо не направи. Когато аз публикувах всичко това той ме нападна в “Литературен форум”. И аз му отговорих. Моят отговор завършваше така – драмата на Левчев е драма на роб, загубил господаря си. 
При това не чрез собствена революция, не чрез граждански процес, а по стечение на независещи от него обстоятелства. Не можах да му спестя нищо. Накрая завърших така – мисля за вас като за огън. Сега независимо от този ми конфликт с Левчев аз го считам за един изключителен писател и поет, за един потресаващ талант. Той има една невероятна поезия, една поезия, която граничи с магическото. Той е изключителен автор и нещата не бива да се смесват. 
.
- Къде намерихте западните си приятели, които са ви помогнали да избягате?
- Аз избягах с холандски паспорт на името на Йост Ферверда. Беше много дълга история, много сложна. Как става. Аз не виждам абсолютно никакъв изход за себе си в тази страна, обявена за “най-добрия от световете”. И след като ме изключват от университета, и то без право да следвам изобщо, аз реших да се самоизключа от нацията. Отидох на море съвсем преднамерено с цел да се запозная с някакви западняци, които да ми помогнат да се измъкна. И аз знаех, че това може да направи само жена, която по някакъв начин се влюби в мен. Иначе кой би го направил? Защото това е много рисковано и за нея. И действително съвсем случайно се запознах с такава жена – момиче на 25 години. Разказах й цялата си драма на студент, запокитен някъде в периферията на обществото. Това момиче реши, че нейна мисия е да ме измъкне от този свят към свободата. При това тя беше на нашето Черноморие с годеника си, който е холандец. Той успя да се върне в Холандия и рискувайки живота си, успя да се сдобие с фалшив паспорт на неговото име с моята снимка. Направи го по настояване на това момиче, защото беше безумно влюбен в нея. Но след това тяхната връзка се разпадна. Как защо? Защото се зароди нова връзка с мен. Аз преминах границата именно с този паспорт и с това момиче. Исках отделно да минем границата, защото можеха да я заловят, а това беше много вероятно. Ако я бяха арестували, и тя щеше да бъде изправена пред български съд като съучастник. Но тя остана до мен. Това е едно свещенодействие...
.
.
- Какво е любовта за вас?
- Любовта е цел, смисъл, първоживот. Любовта обаче не е зависимост, а независимост. Любовта е решение, казва Сартър. Това го приех още от първа младост. С времето узнах, че той има парво. Любовта не е чувство, а решение. Решаваш да обичаш някой. И в тази теза има много мъдрост. Защо любовта е решение?! Любовта не е - аз не мога да живея без теб. При аз не мога да живея без теб нямаш най-важното – нямаш свободния избор. Какъв изобр е – аз не мога без теб. Това не е избор. Това е присъда. Бягай от този който ти казва така! 
Любовта има друго име – аз мога и без теб, но предпочитам да съм с теб. 
Тогава вече го има свободния избор. Любовта не е фатализъм, предопределение на звездите. Това са глупости. Това е кичозно романизиране. Любовта не е нищо друго освен конкретна оперативна работа за духовното израстване на другия, за разширяване на неговите екзистенциални и духовни граници. Ей това е любовта. И така взаимно работейки един за друг, за да си разширим духовните граници, ние двамата израстваме и екзистенциално. Това е висшият смисъл на любовта. А не тези безумия, където хората се самоубиват. Хората не се самоубиват от любов. Защо в най-известната любовна драма в света “Ромео и Жулиета” Шекспир не е измислил друг край. Защо не се събират и не заживяват дълги години като семейство, защо завършва така деструктивно със смърт? Защото това тяхното не е любов. То е страст. То е една смъртностна, патологична зависимост, едно болестно състояние. Това е страстта, това не е любовта. 
Чувствата са наше богатство, но те са богатство само когато са подчинени на една по-виcша институция каквато е разумът, интелектът. 
В любовта трябва да можеш да прощаваш. Колкото повече прощаваш, толкова повече си пораснал психологически, толкова по си зрял като личност и човек, толкова повече си се себесъздал.
.
- Имали сте много жени, изневерявали ли сте?
- Аз не съм човек който изневерява. Не че съм моногамен, но предпочитам нещата да са ясни. Аз не съм човек, който ще каже на жена си, че има среща с приятели, а да ходи при друга. Мен такива лъжи ме обременяват. Всяка изговорена лъжа те натоварва и те трови, трови ти душата. По чисто прагматични съображения е добре да не се лъже. Тогава животът ни става по-прост, по-ясен, по-безпроблемен, по-малко натоварен. Лъжите усложняват живота, убиват любовта. Защо трябва да живея, лъжейки, след като мога да живея, казвайки истината?!
.
- Що за човек беше вашият приятел Георги Марков?
- Най-широко скроеният човек, когото познавам. Той беше рядко благороден. Сега говоря за Георги като за човек, да оставим литературата му. Той е блестящ писател, това е едно на ръка. Сега не знам дали го четат. Аз правя малкото, което зависи от мен като негов приятел, като негов брат по съдба в изгнание, аз правя малкото, което зависи, за да не позволя да загине паметта за него, за да се съхрани неговото творчество. Много малко го интересуваха материалните неща. Малко преди да го убият на моста Ватерло, беше решено вече прехвърлянето му в Свободна Европа и ми се струва, че ако беше изпреварил събитията само с месец-два и беше дошъл в Мюнхен, българската Държавна сигурност по-трудно щеше да се реши на тази стъпка. Така ми се струва. Това ме прави тъжен. Той си остана дълбоко чужд на консумативния западен манталитет. 
.
- Георги Марков не беше ли сътрудник на ДС?
- О, не, как?! Нито за миг. Той никога не е бил техен сътрудник. Нито в България, още по-малко на Запад. Аз му познавам живота. Нито са го притискали да им сътрудничи, нито пък той е човек, който ще се поддаде на подобен натиск. Напротив – той е един изключително чист и благороден човек.
Държавна сигурност пускаше намеци, че Георги е техен човек. Което не е вярно. Излязоха много сериозни изследвания на тази тема. Георги е безкрайно далеч от службите. По повод на тези слухове, че е бил агент на този и онзи ,казах, че Георги е агент само на собствената си съвест. Тези слухове се тиражираха, за да компрометират името, за да го злепоставят. Той беше неудобен, защото разобличаваше техните злодеяния всичките му репортажи бяха излъчени в моята програма по Свободна Европа, която аз водех. Георги беше мой най-редовен сътрудник.
.
Семейството на писателя - дисидент Георги Марков
.
Източник: Блиц.бг
Подбор на снимките от Нет:
Българската социална мрежа

 

© 2014   Created by Николай Увалиев- журн., писател.   Представено от

Идентификационни табелки  |  Докладвай проблем  |  Условия на обслужване

Web Analytics