Българските космически постижения

Космическите постижения на България й отредиха място на една от водещите космически сили в света през 20 век. Огромен е приносът на двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров, изключителни са оригиналните продукти на българската космическа апаратура и факт е, че България е третата държава, изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветският съюз и първа по създаване на космически оранжерии. Българската космическа храна е дело на Института по криобиология и лиофизация, а особенни заслуги има екипът на акад. Цветан Цветков. Днес астронавти от всякакъв пол и националност похапват любимата си храна в открития космос и с пълно право благославят българския научен гений.

Най-вълнуващото събитие в космическата ни активност към края на 70-те години беше подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. Полетът беше изключително драматичен - поради повреда на главния двигател не можа да се осъществи окачването със станцията Салют и беше под въпрос завръщането на самите космонавти на земята! Те проявиха изключително самообладание и успяха да се завърнат благополучно. Едно от най-значимите научни постижения изследвания бе програмата"България-1300”. Бяха изведени в орбита два изкуствени спътника на земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри, която нямаше дори и на американския "Дайнамик Експлорър", който летеше по същото време. След тези големи успехи, нашите учени съвместно с Русия, Франция и Германия, при водещо участие на българите, бе създадена многоканална система ТКС и сложен видеоспектрометричен и навигационен комплекс "Фрегат.

През 1988 г. на борда на "Союз ТМ-5" полетя към Орбиталната станция МИР вторият български космонавт Александър Александров. За този полет беше разработена обширна научна програма и съответен апаратурен комплекс за изследвания на космическата физика, дистанционните изследвания на Земята, космическа биология и медицина, микрогравитационните технологии .Бяха получени изключително интересни нови данни и резултати. През 1982 г. започна работата по големите проекти "Интербол" и "Космическата оранжерия СВЕТ", чиито научни програми бяха осъществени изключително успешно чак до 2000 г, приключили с уникални научни резултати и прославили българските учени. Космическата оранжерия СВЕТ е първата в света автоматизирана система за провеждане на десет годишни експерименти с растения, в които участваха много международни екипажи с различни видове култури. Получени са уникални резултати в областта на фундаменталната гравитационна биология.

Български растения и храна в космоса Доказано е, че безтегловността не е пречка за пълен цикъл на развитие и от семена ,засяти на борда ,да се родят "космически растения” и те да бъдат използвани за храна и пречистване на въздуха на екипажите при бъдещите продължителни полети на човека първоначално до Марс.. И днес българските учени са търсени и желани партньори и може да се твърди, че няма голям международен проект, в които да не са канени да участват специалисти от България. И сега на борда на Международната космическа станция се намира създадена у нас апаратура за изследване и контрол на радиационната обстановка Едно от престижните достижения на българската наука е създаването на космическото меню. Нашата космическа храна е дело на учените от Института по криобиология и лиофилизация, които разработват съвременни биотехнологии за студено консервиране и исушаване на биологични материали във вакуум. В резултат на което водното съдържание у тях се намалява до равнището от 2 до 5 процента.,т.е. те са сублимирани. В списъка на нашите космически храни са включени кисело мляко с овесено брашно,няколко вида ядки,набор от лиофилизирани плодове - ягоди, ябълки кайсии, праскови, пъпеш, и други. Българското меню е адаптирано за четирикратен дневен хранителен режим - две закуски,обяд и вечеря.Характерно за този вид храни е,че те имат продължителност на съхранение до 5 години.Те покриват изискванията на организма от хранителни биологични вещества, като средната стойност е 3000-3200 ккал.

До три години български спътник в космоса И днес българските учени са търсени и желани партньори и може да се твърди, че няма голям международен проект, в които да не са канени да участват специалисти от България. И сега на борда на Международната космическа станция се намира създадена у нас апаратура за изследване и контрол на радиационната обстановка Възможно е до три години България да изведе в орбита собствен спътник за наблюдение, съобщава професор Петър Гецов - директор на Института за космически изследвания. Платформа за научни изследвания „Балкан съд" се разработва в продължение на няколко години и отговаря на всички изисквания на съвременното космическо приборостроене. Има реална възможност финансирането на проекта да се извърши в сътрудничество с шест европейски държави. * * * По данни на БНТ, Космос БГ, Институт за космически изследвания и други

Към статията Нужна е държавна инициатива за връщане от чужбина на българските учени - http://www.portal-bg1.ning.com/page/nuzhna-e-drzhavna-iniciativa Към стр. 1 на рубриката Видни българи http://www.portal-bg1.ning.com/page/vidni-blgari