Българската Социална Мрежа

Където и да си, българин бъди!

Славата на бойните ни знамена

Всяка година на Гергьовден - Денят на Българската армия, бойните ни знамена се освещават. Историята на българското бойно знаме датира още от създаването на България. Конска опашка е била бойния знак на армията на хан Аспарух. През следващите векове знамето претърпява промени. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена подобни на византийските.

През Възраждането първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876- а. Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение - носи трите панславянски цвята: червен, бял и син.

Първото знаме, в които трите български цвята са в днешния порядък, е знамето на Старозогорските въстаници от 1875 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Освободителната Руско-турската война То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Особенна почит народът ни отдава на знамето на Априлското възстание, извезено от Райна Княгиня.

По времето на турското робство думите, избродирани върху българския флаг са станали емблематични за освободителното движение и не случайно народът ги възпява:

Аз уших байряка, аз му сложих знака, свобода или смърт!

Нито една армия в целия свят не може да се похвали, че е притежава българско бойно знаме. Страната ни е губила битки, но никога нашата армията не е позволявала да бъде пленено знамето ни. Българските войни с риск за живота винаги са намирали начин да го запазят и върнат в родината.Днес във Военно историческият музей има колекция от над 600 знамена, от които 62 са пленени чужди.

Съвременното знаме на българската армия е съчетание от цветовете на националния флаг. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ с червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели. В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“.

Интересна е историята за спасяване на знамето на 19-и пехотен Шуменски полк.

След отстъплението на българските войски при Добро поле през септември 1918 г. едно от унизителните условия, които победителите налагат на родината ни, е цели войскови поделения да останат заложници на Антантата. Тази тежка участ застига и 19-и пехотен Шуменски полк.

Като боен командир, полковник Марин Куцаров, участник в три войни, взема бързо и смело решение: оръжието да бъде предадено без съпротива на представителите на Антантата, ала полковото знаме, на всяка цена трябва да бъде запазено, то не бива да попада в чужди ръце, не трябва да бъде опозорено. Но как?

В мъгливата утрин на 6 октомври 1918 г. съставът на полка е построен в каре пред клада буйно горящи дърва. Застанал до знаменосеца полковник Куцаров подава команда: „Мирно! За знамето, за почест!“. Той взема от объркания знаменосец полковата светиня. Издига я високо, за да я видят и представителите на победителите. Коленичи пред кладата и поставя знамето в буйния огън, чиито пламъци бързо го поглъщат. Изправя се, застава мирно и отдава чест. Всички български войни, снели шапки, плачат… Но какво всъщност се е случило? В тревожната нощ преди „изгарянето“ командирът скрива знамето, а вместо него увива няколко свои ризи и ги поставя в знаменния калъф.

По – късно полковник Куцаров се разболява сериозно и получава разрешение да напусне пленничеството и да се върне в Шумен. Там офицерите от щаба на дивизията, убедени във версията за „изгарянето“ на знамето,го упрекват:„ След като изгори знамето, не намери ли сили да самоубиеш!” Полковник Куцаров мълчаливо разкопчава куртката си е изважда бойното знаме. Всички, развълнувани докрай, викат „ура“. Неколцина го вдигат на раменете си и последвани от хиляди войници и граждани, го понасят по централните улици. Всички пеят националния химн „Шуми Марица“ и марша на 4-та Преславска дивизия „Ечи, ти Балкан наш“. Героят развява над главите на множеството спасеното бойно знаме.

Николай Увалиев

Значка

Зареждане…

Варна - европейска столица на културата


 Варна има всички предпоставки да бъде европейска столица на културата през 2019 - a".
изложбата в Истанбул на варненското архитектурно наследство

 ************************ *

.

.

Фондацията Достойни българи

развива многостранна дейност: изграждане на паметници, подпомагане на музеи, издаване на книги за опознаване  делата на

родолюбивите българи... И още 

.

*************************

.

ОБЕЩАВАЩИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ОПЕРА - ВАРНА 

Представители на фондация Международни Оперни Продукции се срещнаха през уикенда с директора на Театрално-музикален продуцентски център във Варна, Даниела Димова. Делегацията от 11 директори на водещи холандски и белгийски театри, водена от президента на фондацията, Бас Шондерворд, избира за пръв път дестинацията България и Варна за ежегодната си импресарска визита в различни страни по света

И още 

.

*********************

.

КОЙ Е НАЙ-ДОБЪР ГРАД ЗА ЖИВЕЕНЕ?

Бургас е най-добрият град за живеене в България за 2010 година. Класацията се подрежда за четвърта поредна година и е съвместна инициатива на "Дарик радио" и "24 часа". Варна и Благоевград получиха най-голям подкрепа в интернет. Те се наредиха на второ и трето място в общата класацията на градовете.
Този път в проучването са включени 27 града, оценявани са по 25 критерия. Отличия получиха и още три града - Смолян за "Зелен град", Велико Търново за най-красив град и София за "Бизнес град" на годината.

Предишните две години за най-добър град за живеене беше обявен Варна.

********************************

 

.

Галерия „Кавалет” изложба
СТОИМЕН СТОИЛОВ -
ПОСЛАНИК НА НЕПРЕХОДНАТА ДУХОВНОСТ
Своеобразна корона в лятната програма на галерия „Кавалет” е изложбата на художника Стоимен Стоилов:Стоилов:2-10 август. Откриване:понеделник, в 18.30
Продължи:
В рубриката Живопис ще откриете поредица картини на големия наш хусожник Стоимен Стоилов.
Продължи

 

Нови издания

.

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА ПРОГОВОРИ В СПИСАНИЕ "ЗНАЦИ"

.

.

Специалният брой на списание „Знаци” е  посветен на 130 – годишнина на неподражаемия майстор на разказа Йордан Йовков.
Това изящно по дух и стил литературно издание блести в колието на бъдащата столица на културата през 2019 година.
Главната редактор на „Знаци” поетесата Елка Няголова -с присъщото си великодушие - предостави на всички българи по света линкове за бърза връзка към изданието.
Приятно четене!

.
*************************
.
Книга откровение
"СПРИ,ПОСЕДНИ,

ПОСЛУШАЙ"

 .

.

На 29 октомври от 18.30 часа ще се състои представянето на книгата на варненската авторка д-р Мая Брукнер „Спри, поседни, послушай”. Адресът е: бул. „Приморски” 39, в новоучредения клуб на варненските творци „Атлантис"
И още

 

*************************

.

БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ В ОБЩОГРЪЦКА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА

 .

Под егидата на Дружеството за изкуство и наука към UNESCO-Гърция  и под егидата на кметство Калитеа на 26.02.2011г. в ΖΑΠΠΕΙΟ ΜΕΓΑΡΟ беше открита Общогръцка художествена изложба,в която взеха участие и художниците Светослав Павлов и Надя Коритарова.50% от приходите от изложбата ще бъдат дарени на дружество „Любов и надежда „ за деца с увреждания в ΚΟΡΩΠΙ.Изложбата беше посетена и от много българи, членове на UNESCO… 

Емилия Трифонова

Наш кореспондент

Продължи
.
**************************

© 2014   Created by Николай Увалиев- журн., писател.   Представено от

Идентификационни табелки  |  Докладвай проблем  |  Условия на обслужване

Web Analytics